Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2008 13:18 - На разрушителите на културата не бива да се прощава
Автор: ekaterina0909 Категория: Други   
Прочетен: 659 Коментари: 0 Гласове:
0



Пред нас е интервю на акад. Д. С. Лихачов за културата, духовността и науката. В бележките за личния и творчески живот на академика се говори за желанието му да се бори, да изказва мнението си в защита на науката. Даже Д. С. Лихачов си спомня за неговото собствено възможно преселване в друга страна поради недостатъчната грижа на правителството за науката. Тези думи трябва да послужат като повод за българските учени и преподаватели. В България също на учените, на образованите хора винаги им се налага да се борят, за да въведат изменения в системата на образованието. Влиятелните хора, такива като Д. С. Лихачов, са привилегировани с това, че имат възможност да изказват мнението си и да се борят за постигането на някои цели. Но все пак, всички хора, които работят в сферата на науката, културата и образованието трябва да търсят възможност да изказват мнението си и да преодолеят този вакуум, в който се намира нашето образование в този момент. България, поради това, че се намира на границата между западния и източния свят, съвместява в себе си чертите и на двата свята - и източния стремеж към съвършенство и духовност, и западния стремеж към прагматизъм, практическа изгода и материално благо. Както казва Д. С. Лихачов, България е призвана да бъде център по хуманитарните науки. Във връзка с това трябва да добавим, че в областта на хуманитаристиката, която е превъплъщава в себе си този стремеж към култура, литература, изкуство и красота, България винаги ще има постижения. Но едновременно с това в България се развиват и чисто прагматичните страни на науката - техниката, компютрите. Има принос на българските учени във всички сфери на науката - има научни открития, има патенти, но, разбира се, останали са и много т. нар. "социалистически учени", които са били само комунисти - кариеристи. Трябва да се учим от другите народи на това как да пазим паметниците на културата. Ето, например, ако вие се намирате в библиотеката в Цвингера /Дрезден/, ще ви се наложи да пишете с молив, а не химикалка. Защо? Защото стенописите на тавана се разрушават от изпаренията на мастилата. Когато ние, българите, се научим да се отнасяме към културата със същото уважение, като това във Цвингера, тогава ние вече ще можем да кажем с точност, че сме цивилизовани хора. Преди всички сме длъжни да уважаваме родната си култура. Често учените се оправдават само с това, че няма пари. Но, мисля си, с това никой няма право да се оправдава. Нужно е да се работи, да се твори, да се седи в библиотеката и да се чете. Не бива да се остава със старите знания. За разни глупости пари се намериха, така ще бъдат намерени и за наука. Всеки учен е длъжен да търси спонсори, или средства, или да спести пари, или да разпространява нови научни изследвания чрез модерните средства на съвременната техника, за да публикува нови материали и книги. Не мога да се съглася с Д. С. Лихачов - ние не напълно сме се освободили от оковите на идеализма - все още в университетите работят т. нар. "комунистически кариеристи" - учени, които именно вкарват науката в състояние на "зимен сън". Постоянно се срещат хора, които се оплакват от това, че тоталитаризмът си е отишъл. На тях им се иска всичко да се повтаря до безкрай - партийните събрания, мързелуването на работното място, еднакъв начин на разсъждаване на всички по подобие на стадо овце, псевдоразпределението на благата на всички по равно, социалната обезпеченост. Те забравят, че даже ако социалистическата партия се върне отново на власт, то в никакъв случай предишното състояние на икономиката не може да се върне. Именно тоталитарната власт доведе нашата страна до настоящото й състояние. И, освен това, социалната обезпеченост или грижата за бедните понякога даже се пренебрегва в най-развитите страни - Роналд Рейган и Маргарет Тачър, например, напълно отричаха грижата за бедните - всеки човек е длъжен сам да се грижи за съществуванието си. Освен това, нужно е да се помисли и за това - социалните помощи понякога са много пагубни за човека. Просто не бива хората да получават пари, щом не са ги изработили. В някои страни даже хората могат да си живеят през целия си живот, без да работят, но като получават социални помощи. Нужно е да се спомене и за проблемите на българското образование, като го сравняваме с образованието на Западна Европа. Просто проблемът е в това, че и в училищата, и в универститетите преподавателите не искат на нищо да да научат своите ученици. В средните училища тях ги интересува само заплатата, а в университетите - кариерата, спокойствито и престижът. Те все се безпокоят, да не би държавата да намали количеството на учебните им занятия. А по принцип е необходимо да ги намали. Нужно е, за да имат студентите достатъчно време да четат в библиотеката. Нужно е по всички предмети да бъдат задавани изследвания от типа на курсовите работи. Нужно е по литература да се изучава понякога едно произведение или един автор цяла година или половин година. Така студентите ще имат удовлетворението, че с нещо са се запознали в дълбочина. Но да се занимават с всичко по малко - най-накрая се получава нищо. И не бива да има страх от това, че количеството на заниманията е намалено - именно при малко занимания ще бъде възможно да бъде предадено на студентите в сбит вид всичко необходимо. Така те повече ще научат. По-лесно е да обучаваш човек, който по-малко знае. Независимо от нивото на образование, всеки народ дава своя принос в културата на човечеството. Нали някои видове култура няма и писменост. Би било по-добре, ако страните не се стремяха към уподобяването на своите култури една на друга - нужно е да има различни полюси. Но аз тук нямам предвид псевдотворчеството, за което съм говорила по повод статията на Светла Страшимирова. Много от хората няма да са разбрали тази статия напълно. Работата не е в това, че авторът на статията се прави на много интелигентен и културен човек. Просто като че ли българите като че ли, по принцип, наистина, за много неща не искат да се замислят. Техните усилия като цяло стигат само до равнището на едно любопитство, на по-натам не. Именно така могат да бъдат обяснени претенциите на българите за това, че разбират от политика, спорт и изкуство. А всъщност, за да разбираш от тези неща са нужни повече знания, отколкото те предполагат. И в края на краищата е нужно да се замислим, кой винаги е подтискал духовността и развитието на науката - държавата и църквата. И те продължават да го правят, но сега някак по друг начин. Именно затова трябва да наблюдаваме развитието на другите страни и да съпоставяме. Не е достатъчно само вътре в себе си да имаме богата душевност, а чрез тази душевност да променим околния свят.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ekaterina0909
Категория: Изкуство
Прочетен: 848756
Постинги: 622
Коментари: 0
Гласове: 4410
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031