Пред нас е интервю с Гергина Тончева, директор на гимназията с изучаване на древни езици и култура. В много отношения с казаното от нея там можем и трябва да се съгласим, но все пак има инакомислещи хора като мен. За децата (както е написано в статията( е важен всеки миг след раждането им. Работата е в това, че не само за децата е важен, а и за всеки човек. Във статията във връзка с това се говори за децата, но време е да престанем да смятаме децата за толкова наивни и глупави. Понякога те даже са по-умни от възрастните. В Библията даже е написано, че те са по-мъдри от тях. Даже един наш известен фокусник говореше за това, че чрез фокус децата е трудно да бъдат излъгани. Това е получава поради това, че възрастният човек си обяснява явленията по по-сложен начин. На възрастните все им се струва, че всичко е много сложно, а всъщност, нищо сложно няма. Човек сам си прави всичко да му е по-сложно: той просто не иска да вярва, че може всичко да бъде обяснено по-просто. Възрастният винаги иска да нарушава правилата, даже когато това не е нужно - лошо е, например, да крадеш и лъжеш, но да изневеряваш на жена си е хубаво. А тук, в тази статия, аз отново виждам много от заблужденията на възрастните. Винаги на тях им се иска да правят сравнения и да се стремят към нещо, което не е нужно. Тук, например, в статията, се прави извод, че, виждаш ли, лошо е, че у нас няма традицията за обучение чрез гувернантки. Тази традиция, между другото, не ни е нужна. Ако само гувернантката е тази, която се занимава с децата все пак се получава отчуждение между майката и детето. Майката е длъжна да се грижи за децата, а не чужд човек. Защото майката представлява за детето тази стена, която го пази от злото и насилието във външния свят. Някои се радват, че даже въпреки това, че традицията с гувернантките у нас я няма, то ние сме имали традицията на патриархалния бит. Тази традиция, която, според мнението на мнозина, е нужно да бъде запазена. В съзнанието на българите тя е свързана с уважение към родителите и по-възрастните и с религиозността. Аз лично не съм съгласна с идеята за необходимостта от съхраняването на остатъците от тази патриархалност тук, на територията на нашата страна. В другите страни също съществува уважение към родителите и възрастните, но все пак няма дори и следа от патриархалност и религиозност. Всичките тези традиции трябва да бъдат преосмислени и после трансформирани в нещо друго. Между впрочем, вероятно е много глупаво да споменаваме тук и за религиозните традиции, но все пак е нужно, вероятно, да споменем за това, че при съвременните хора те също биват преосмисляни, придобиват нов смисъл и ново физическо проявление. В някаква степен това проявление придобива и отрицателни, и положителни черти. Просто религията вече не е свързана до такава степен с ценностната система, а по-скоро е израз на стремеж към по-добър живот в състояние на краен песимизъм и безнадеждност. Въобще много се промени възприемането на религията и философията - просто философската ценностната система е нещо много отдалечено от живота, за нея няма реализация и въплъщение в реалния живот. Нашите родители са изучавали в училище основи на религията. У тях от това е останал само един страх от Бога - нежелание да правиш зло. Но все пак българинът, както казваше известният литературовед Боян Пенев, винаги е бил човек напълно чужд на върховете в метафизиката. Така е било при предците ни и така си е останало. Но разликата е в това, че при нашите родители, както е отбелязано в статията, образованието е било друго. При тях училищата са се делили на класически и реални. Били са изучавани древни езици, религия и история на културата. Консерватизмът, както е казано в статията, е нужен само в такъв смисъл, че отново е нужно това разделение на класически и реални, нужно е изучаването на древни езици, на история на изкуството и на история на религията и философията. Но е нужно да бъдат въведени и някои неща от чуждестранните системи на образование - практически са приложими идеите на Толстой за педагогиката. Според него на учениците трябва да им бъде дадено да избират - да избират учебните си предмети. Иначе от насилственото изучаване на различни предмети се получава само нежелание за учене и леност - отвратително, вредно, ненужно бездействие. Преподаватели с голям опит е нужно да бъдат оставяни на работа след пенсиониране само във висшите учебни заведения. Но в гимназиите - не. Просто тези учители не са в състояние да осъзнаят и да следят за промените в науката. Техните знания се морално остарели. Тези знания могат да служат за основа на учениците, но все пак в гимназията и даже във висшите училища по-адекватно се държат и преподават учебния материал младите преподаватели. При тях като че ли чувството за отговорност и мярка са на по-високо ниво. При тях няма тази необходимост да налагат своето мнение по разни въпроси така, както го правят преподавателите от по-старото поколение. При по-старите преподаватели като че ли напълно се губи чувството за реалност и за количеството на собствените им знания. Именно такива преподаватели са повече склонни да се отклоняват от темата на учебния материал с цел да говорят за други неща, като някак си незабележимо налагат на учениците си своето мнение и подтискат мнението на учениците, като се правят на много учени хора, като при това не забелязват своето недостатъчно ниво на образованост. Например, не е възможно да бъде разбрана руската литература и култура изобщо, ако нямаме представа какво представлява християнството, православието въобще, и различните видове християнство. Но, за съжаление, между самите преподаватели или любители на руската култура като че ли няма хора, които имат представа за християнството. Как може, например, въобще да бъде разбрано творчеството на Толстой, Достоевски, Мережковски и Тютчев без разбирането на християнството? А лошото е, че никой не се замисля за това. Всички те, преподаватели и студенти, смятат себе си за много вещи по въпросите на християнството, но всъщност, не е ясно, от къде те получават информацията си за него. Както е казано в статията, нужно е учителитеда бъдат учители по призвание, нужно е учителят да се стреми да предаде знанията си, по-скоро умения в дадената област на учениците, като, при това, не им налага своето мнение и ги уважава. Отношенията между учител и ученик са подобни на отношенията между родител и дете. Родителят трябва да разбере, че не само детето се учи от родителя, но и родителят от детето. А това е така. Защото житейският опит не се състои само в натрупването на информация от разни преживявания през живота. Най-важното е преработката на тези знания в ума на човека, нейното преосмисляне и най-важно - нейното практическо приложение в живота. Защото няма смисъл от теория без практика, но също и от практика без теория. Винаги ще има хора, които ще работят там, където не са нужни - не според призванието си. Но човек, всеки от нас, трябва да работи в тази област, за която има нужните качества, интерес, умение и любов. Затова в българските училища винаги ще работят млади учители с желание и внимание към учениците. Да, често учителят може да бъде мъдрец и е нужно да бъде. Но нека не се заблуждаваме - често той не е мъдрец, а просто човек, компетентен в своята област. По такъв начин той създава у младите хора интерес към науката, към изкуството, към знанието. Винаги по света е имало разделение на училищата на частни и държавни. В това няма нищо странно. И винаги ще има разделение на бедни и богати. Нека да престанем да мечтаем за реализиране на идеите на социализма за разпределяне на благата между хората. Разбира се, у всички идеологии има нещо положително и правилно. В противен случай те не биха имали успех. Във връзка с това е много уместно да бъде разгледана социалистическата идеология. Нужно е да се вземе предвид случаят в началото на века, когато властите обърнали внимание на интересите на работниците, които били лишени от всякакви привилегии. Наистина, много е направено за повишаване жизнения стандарт на хората. Но все пак социалистическите възгледи за живота трябва да бъдат отхвърлени. Благородната идея за равенство и социална справедливост са присъщи не само на социализма. Има и други партии, които в по-голяма или в по-малка степен строят платформите си на тази идея. Сациалистическият възглед за човека е насочен против индивидуалността на човека. На хората се гледа като на колективни същества, ценността на които зависи от тяхното отношение към работата и държавата. Чувството за държава и общество расте, докато индивидът е все повече контролиран "отгоре". Това всеобщо чувство, че всичко трябва да бъде съгласувано с властта, се набива в съзнанието на хората, докато личната инициатива бива потушена. Тази форма на колективизъм води към незаинтересованост, накрая и към безотговорност. Инициативата се сблъсква с подозрителност и никой не се осмелява да се извиси над тълпата. Тенденцията към монополизъм и авторитаризъм се проявява преди всичко в мненията на хората. Държавата се стреми да направлява възпитанието на децата още от най-ранна възраст. Смята се за неправилно, ако майката си остане у дома, за да се занимава само с децата и домакинството. Все пак, тъй като става дума за проблемите на българското образование, може да се каже, е и бедните хора в България (като изключим циганите( се стремят към образование и го получават, даже на цената на лишаване от удоволствия и от хляб. Ако някой иска да учи, той ще намери начин и време да го осъществи. Това се вижда и у нашите студенти - много от тях са бедни, но се учат добре и вървят напред. Българското образование няма да загине. То само се е променило и след няколко десетилетия голяма роля в него ще играят частните гимназии и университети.