Пред нас е статията на професор Марко Семов "Още не е загубена духовността на народа", публикувана във вестник "Труд".
Първо, нужно е да се отбележи, че статията е написана много примитивно. Всичко, което е написано в нея действително е вярно, но е някак си много наивно и едностранчиво. Изявления от подобен род, според мен, осквернява добрата репутация на учени от такъв ранг този професор. Така едностранно и елементарно да бъдат разглеждани явления от собствената му научна област е проява на лош професионализъм.
Авторът на тази статия като че ли ни предлага да се върнем в патриархалните времена - да престанем да се развиваме икономически и технически, а да останем само на нивото на т. нар. "даскалски времена" - с книжка под мишница, бедни, гладни, но устремени към знание.
Смятам, че в някаква степен ще изглеждаме точно така. Но, в крайна сметка, животът постоянно се променя и развива. Ние не винаги ще живеем така бедно. Пък и много хора не са бедни, а само се преструват на такива. Разбира се, у българите винаги си остава любовта към книгата, знанието, изкуството и културата. Тя, тази любов, само се изменя и обогатява, или пък обеднява по някакъв начин, но е важно това, че има някакво движение в нея, нали?
Второ, в някакъв смисъл аз не мога да се съглася, че в България има криза на духовността. Обратно, в някакъв смисъл има възход. Спонсори дават пари за изкуство. Излиза огромно разнообразие от нови заглавия на книги. Ние виждаме на изложенията на книгата, че българите все пак имат пари за книги - всякакви книги се продават, всяка от тях намира своя читател и ценител. На изложенията на книгата ние виждаме огромно количество хора - цели семейства, хора на групи, хора от всяка възраст - всички те идват, за да погледат и да се осведомят, или по-често - за да купят поне една книжка. Вече няма идеологическа цензура. Така че за нас голям интерес представляват книгите, които са били забранени по време на тоталитаризма. Ние сега ги купуваме и четем, говорим за тях на по-младото поколение. Възпитаваме децата си върху тези книги. Продължават да бъдат издавани някои от отдавна известните ни писатели, но се появяват и много нови писатели.
Образуваха се и нови литературни кръгове и мероприятия. Все пак спонсори се намират по някакъв начин, и младите писатели и учени издават творбите си. Едни от тях, например, са книгите на юриста-политик Светослав Лучников. Той издаде исторически романи, мемоари и книга за манастирите. Един от най-талантливите поети на посттоталитарното време Петър Чухов вече издаде поредната си книга. По този повод се състоят срещи с този поет на различни места.
Създадоха се много нови галерии на изкуството и там се провеждат много интересни изложби на млади и по-стари художници и разни видове изкуство.
Български музиканти с помощта на спонсори постоянно пътуват зад граница, за да прославят с това България на различни музикални мероприятия. Неотдавна наш хор за ортодоксална музика пътува в Торонто. Много вестници в Канада писаха за него следното: "Елате тук всички, които сте проповедници на различни религии! Ако вие само чуехте църковните песнопения на този хор, вие бихте се моментално решили да приемете православната вяра!".
Трето, може би просто ни е нужно да променим представата си за духовността. Хората не са престанали да четат книги. Просто тяхното четене се е променило. Някои от тях, например, извличат полезна информация от компютъра и Интернета. Други просто предпочитат да четат само списания и вестници. Просто  при нас в обществото се получи диференциация на четенето и възприемането. Разбира се, голямо влияние получиха масовата култура и използването на компютрите. Този, който, да речем, през тоталитарно време е четял книги просто така, за да избегне скуката, сега може да се занимава с компютъра и да си чете там, или да си чете любимото си научно-популярно списание, или да чете книжки с картинки (комикси). Просто сега има голямо разнообразие от вестници, списания, компютърни занимания, видове музика, изобразително изкуство и т. н. Ние като че ли се върнахме в патриархалните времена с това, че действително с четене, наука, изкуство сега се занимава само някаква прослойка от хора. Изкуството също става изкуство за избраните. В социалистическо време имаше ограничение за духовността - ние всички бяхме длъжни да завършим средно образование, да четем определени книги, да имаме ограничен достъп до информация. Така че духовността съществува, но тя във всеки от нас се проявява по различен начин.
Четвърто, ние, българите сме хора на древна култура. Вероятно това оказва влияние върху нашата духовност. Съдейки по последните изследвания на историците, българската култура е толкова древна, че е почти равна на културата на китайците. Това е оказало влияние върху нас. Нашата духовност няма да се изгуби. Столетие след столетие ние сме преживявали най-различни изпитания. Но все пак силата на нашия дух се е съхранила - тя не може да умре. Ще дойде ден, когато ние ще покажем на света силата си.
Пето, съзнанието на хората през различните периоди на историята се е променяло. Човекът най-накрая е готов да приема разнообразието - разнообразие от раси, от религии, от култури, от обичаи, от мнения, от произведения на изкуството, от научни открития, от начини на живот. Ще дойде ден, когато хората ще бъдат в състояние да разберат голямото значение на книгата, на научното познание, на голямото изкуство, на красотата, на Десетте Божии заповеди, на културата на общуване.
Ще дойде ден, когато животът ще еволюира към по-добро. Просто всеки от нас трябва да осъзнае факта, че, за да се промени светът, първо ние трябва да променим себе си и, че от вчерашния ден започва днешният.