Пред нас е статия на Дончо Цончев със същото заглавие. С някои неща от статията можем да се съгласим, с други - може и да не.
В статията става дума за незаинтересоваността на българите, за тяхната инертност, за тяхната тъпота. А наистина ли българите са такива тъпчовци, негодници, злоумишленици, които не са способни нищо свестно да измислят, слаби по характер? Аз не го вярвам. Наистина ли в България няма закони и затова българите заслужават нещастието си, тъй както всеки мъж заслужава жена си? И това също не е съвсем ясно.
Убедено мога да заявя, че съдбата на българите зависи от тях самите. Разбира се, понякога голяма вреда са ни нанасяли понякога и сега продължават да ни носят т. нар. велики държави. За тях, разбира се, никак не би било изгодно, ако България бъде силна, процъвтяваща, и богата страна.
Но българите са народ с много древна култура. Даже е много вероятно тяхната култура да е почти толкова древна, колкото културата на китайците. Така че не само хората от Запада, но и руснаците нямат право да се отнасят с пренебрежение към българите. Преди векове българите са дали много на другите страни, а сега става така, че другите страни трябва да им дават това същото, на което преди това са били научени. В средните векове хората от Запада не са се съобразявали с никакви норми на хигиена, докато при българите тези правила са съществували. В сферата на различните видове изкуства българите имат с какво да се гордеят. И, значи, трябва да си зададем въпроса: "В какво тогава се състои проблемът?". Според мен коренът му е в индивидуализма и егоизма. Този егоизъм може да ни погуби.
Но в определен смисъл не бива и да наречем българите егоисти. Според мен, народопсихологията на българите се корени още в тяхното съзнание, свързано с митологията. Опитвах се да я търся и във връзката на българите с православието, и после разбрах, че те са много малко свързани с него. Но ето - руснаците са силно свързани с православието, но при тях също има остатъци от митологичното мислене. Под влиянието на това мислене при източните и южните славяни има виждане за живота като за нещо, което не зависи от нас. Нещата около нас не зависят от нас и поради това ние си позволяваме само да се оплакваме от съдбата и от Бога, от политиците, от самите себе си, от роднините и приятелите си. И винаги ние само се оправдаваме от лошите си постъпки. По определени причини може би това има връзка с православието, защото при католиците тази черта се наблюдава по-рядко, а при протестантите този вид поведение почти не съществува. Но цялата източна култура е свързана с разбирането за кръговрата на живота и смъртта, на потока на живота и смъртта и личните решения, като с влиянието на съдбата, която не зависи от нас самите. Странно, често ми се е налагало да питам хората: " Ти защо така постъпи? Защо се ожени за тази жена? Защо само се оправдаваш, а не предприемаш нищо? Защо така възпитаваш децата си?". А често ми отговарят: "Не знам. Просто така се случи. Не зависи от мен".
Като че ли нищо от никого не зависи. А лично аз не приемам такива възгледи за живота.  А и изобщо не го разбирам. Аз съм възпитавана от дядо богослов и баща политик. Според мен те са прави.
Но все пак, надявам се, че някога българите ще започнат да го осъзнават. И те са започнали да го осъзнават. А когато по-говлямата част от тях го осъзнае, всичко ще се промени към по-добро.
Вярно е, всеки порядъчен човек носи в себе си закона. Закон има и в природата у растенията, има и у животните, има и в науката, значи, трябва да има закон и у хората. А къде е този закон и как се нарича? Нарича се съвест.