По-често ние считаме за деца с опасност от риск децата на циганите, на престъпниците, на наркоманите, на алкохолиците и децата без родители или без един родител. Но, те според мен са доста повече. Тях може да ги намерим и в семейства, които външно изглеждат най-добри.
Децата на циганите понякога по цял ден се намират на улицата. Те просят, крадат, дишат лепило или извършват дребни сексуални услуги. Най-често те правят това поради недостига на пари. Но действително ли те всички са такива бедни? На българите като че ли не им се вярва да е така. Както казва една пословица : "Богатият няма вяра на бедния". Не е ли виновно за това цялото ни общество, което винаги се е отнасяло така презрително към циганите? Наистина ли циганите са до такава степен безчестни и мръсно облечени? Вероятно ние, българите, понякога сме по-безчестни от тях. Нашето общество постоянно ги отхвърля. Ние се отнасяме високомерно към тях. А те, всъщност, са природно интелигентни хора, ловки, със силно развито чувство на ритъм и интуиция.
Но и самите цигани в някаква степен не искат да се приобщят към обществото. Нещо това общество не им се харесва - това е съвсем нормално, тъй кето в него има много неща лоши, лицемерни, хищнически, некултурни. А не би ли било по-добре да се отнасят към циганите - към тези хора с древна култура - както се отнасят към тях в Русия - да ги изолират зад високи стени, за да могат те там да съхранят обичаите и ценностите си?
Другата група деца под опасност от риск - децата на нарковмани, алкохолици и престъпници, се оказва понякога в по-тежко състояние от децата на циганите. Защото циганите все пак много обичат децата си, а за децата на алкохолиците и престъпниците понякога няма кой да се грижи. Децата гледат поведението на родителите си и често го копират.
Но, според мен, под най-гляма заплаха от риск се намират децата от т. нар. "лоши семейства". Струва ми се, че те са под по-голяма заплаха, защото е много лошо, ако не само външният свят, но и семейството се намира в опозиция срещу детето. Тогава вече детето може да се чувства като близко до полудяване. То няма къде да избяга, няма къде да намери спокойствие, няма къде да намери грижа за себе си,  да намери разбиране и съчувствие, няма къде да чуе добра дума. Тук като че ли се срива тази стена на семейството, която защитава детето от външния свят. Детето чувства, че като че ли земята се срива под нозете му, няма къде да намери равновесие. Човек, който е живял в такова семейство, може да продължи да бъде неуравновесен през целия си живот.
Разбира се, неприятно е да бъдеш гладен, просяк, беден, но още по-лошо е да търпи унижения от най-близките си хора. Тогава, по принцип, ти преставаш да ги чувстваш близки. Тогава те стават чужди, а по-добри и близки започват да ти се струват понякога които и да са непознати хора. Непознатият човек обикновено се държи прилично между непознати хора, между колеги. Затова понякога детето предпочита да е между непознати. То се чувства по-добре оценено в тяхната среда, по-спокойно. Тук никой не го обижда, унижава и кара да прави нещо против волята му.
Много е неприятно да знаеш, че ти си унижавам просто и само затова, че си дете, затова, че си по-слаб от другите, или затова, че си от женски пол. И при всичко това, тези същите хора, които те унижават, могат постоянно да се опитват да ти "набиват в главата", че те безкрайно те обичат. Мисля, че детето не би разбрало такова отношение. За него е важно да се отнасят към него с любов, с внимание, с доброта, и, не по-малко важно - с уважение.
Една жена, която е живяла няколко години в Япония, казва, че ако й биха предложили да избира, къде би искала да прекара детството си, тя без съмнение би избрала Япония. Може би за нас не е лошо да се замислим върху това и да започнем да се отнасяме по-добре към децата, като имаме предвид не само японския опит, но и опита на други страни.
В нашите деца е заложен огромен потенциал от енергия, сила, любознателност, доброта, милосърдие, талант и любов към хората. Нужно е ние да развиваме тези качества за полза на самите деца, на техните родители и на обществото.
Децата с нищо не са виновни за това, че светът е лошо устроен, за нашите грешки, за лошото ни настроение, за провалите ни, за да имаме право ние да изливаме върху тях цялото количество на гнева си, недоволството си и комплексите си, които идват от неумението ни да се справим със собствените си проблеми.