Той не трябва и да бъде считан за щастлив – просто той е егоист и затова нищо не би пожертвал за хората, които обича. Той ги обича само за себе си, за удоволствие, за да удовлетвори някаква потребност на сърцето си.

Той презира самия себе си и може би затова презира и другите. Поради това той никога не се осмелява да се отдаде на благородни пориви, за да не изглежда смешен пред самия себе си.

В някаква ситуация, дори и да отива на смърт, дори и да знае, че против него има заговор, въпреки всичко той няма да се покаже страхливец. Той ще бъде готов да умре или да убие, но това не е жестокост. Просто този човек е човек с достойнство и затова не може да позволи да му се надсмиват. Освен това той ще поиска да накаже тези, които биха се осмелили да се включат в заговор срещу него. Той определил като страхливци тези, които не се осмеляват смело да излязат против него лице в лице.

Този човек презира страхливите, защото самият той е смел. Но защо той е толкова смел, че се съгласява да излезе срещу другите и даже понякога да се изправи лице в лице със смъртта? Това е така, защото този човек добре разбира хората въобще. Той е знаел, че много от хората не са толкова силни и безчестни, за да му направят зло. Този човек има прекрасно качество – той умее да чака, докато трябва, а когато дойде подходящото време, да се включи в борбата и да победи.

Но този фатализъм може да бъде обяснен не само с вярата в съдбата. Той може да се обясни и с чувството на недосегаемост. Действително, когато човек е преживял много изпитания, но е останал жив, у него се появява такова чувство – той се чувства силен и недосегаем.

Такива хора се срещат доста тук, в нашата култура. Защо? Защото ние се намираме на границата между изтока и запада - за нас е характерен и източният фатализъм, и западния индивидуализъм.