ekaterina0909 :: Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.04.2007 09:36 - Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!

Автор: ekaterina0909 Категория: Други

Прочетен: 1334 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.07.2007 15:41

Още от детството ми родителите са ме учили да се отнасям добре с хората, да ги уважавам, да им помагам. Те самите така са се отнасяли към хората, и, може би, по тази причина аз също никога не съм смятала за нормален друг вариант за отношение към хората.
Действително, може да се каже, че понякога човек страда от добротата си. Унижават го, надсмиват му се, не го разбират, смятат го за странен и глупав. Със мен това също много често се е случвало. Но, все пак, аз никога не съм смятала себе си глупава заради добротата си. Добрият човек не е глупав. Добрите хора са по-умни и по-силни от злите. Както се казва в една пословица: "Най-чистият човек е и най-силен".
Разбира се, аз много често съм се сблъсквала с неблагодарността. Но, все пак, аз продължавам да смятам, че не бива да преставаме да помагаме на хората. Както сам е говорил създателят на християнството, Исус Христос: "По-блажено е да дава човек, отколкото да получава".
Въпреки че аз и семейството ми винаги сме имали много врагове, винаги сме имали и истински приятели, които са ни помагали, а и ние сме помагали на тях.
Понякога от гняв ми се е искало да отмъстя на някого, само за да му дам урок, но после разбрах, че понякога този човек не разбира урока и само започва да ме мисли за лош човек. Понякога съм пълна със злоба и отвращение заради постъпките на хората, но видях, че и това с нищо не ми помага, а само ме измъчва.
Да действам по правилото "око за око, зъб за зъб" някога ми се струваше справедливо, но само, когато това би било полезно и поучително за хората. Понякога хората възприемат като правило "аз на теб - ти на мен", но и това често се проваля от нежеланието на другите хора да ви се отблагодарят за помощта и добротата. Затова някои хора винаги смятат, че другите хора са им длъжни с нещо, тъй като те самите някога са им помагали. Но и така не е добре да се разсъждава. Трябва да се прави добро заради самото добро, а не заради това да получиш после в отговор услуга от другите.
По отношение на своя възглед за живота интересно отношение е имал човекът със "силен, тежък, противоречив характер", за който говорихме в едноименното есе, което публикувахме по-напред. Той е казвал за себе си, че обича хората, но поради това е останал недоразбран и заради това една част от душата му изстинала и се закоравила. Той започнал да живее за свое собствено удоволствие - започнал да обича само себе си, без да се съобразява със съдбата на другите. Поради това е станал фаталист, обичал е интересните и силни емоции, и е могъл да се отнася към хората като към играчки. Но все пак, всичко това той го е разбирал, чувствал и е разсъждавал върху това.
Аз самата съм се убедила в това, че ако "хвърля хляба си по водата", действително "след много дни ще го намеря". Разбира се, понякога има трудности, но на хората егоисти, които не искат да правят добро им е по-лошо. Те винаги се оплакват от живота, въпреки че имат пари, и никога от нищо не са доволни.
А да не би аз да нямам право да се оплаквам от живота? За моите години аз съм претърпяла по стечение на обстоятелствата повече неприятности, отколкото са претърпяли други за целия си живот. Такива неприятности не пожелавам на никого.
Но, все пак, просто трябва да се успокоим и да продължим да живеем, като помагаме на другите, но, обезателно, като имаме чувство за отговорност първо към самите себе си.

Нагоре