Ние прочетохме статията на Димитър Езекиев. Тя е посветена на проблемите на екологията и апатията. Екологията, чистата природа тук се сравнява с чистотата на душата.

При нас българите отдавна е станало нещо обичайно да изхвърляме боклука си на улицата, да правим боклук в парковете и градините, да се отнасяме към всичко с пренебрежение, с апатия.

Държавата е длъжна да се отнася с уважение и внимание към нас, но ние нямаме отговорност към държавата. Държавата съществува сама за себе си и затова ние също ще живеем само за себе си. Но това „за себе си” понякога се превръща действително само в грижа само за себе си, даже изключвайки семейството си и близките си. Нашият егоизъм дотолкова ни е овладял, че ние някак си сме отвикнали да забелязваме другите хора, техния живот, тяхното страдание, тяхната болка, техните потребности.

Ние оставяме мръсотия по улиците и в градините, а тези деца, които играят в градините, това са нашите деца. Когато всеки от нас има деца, ние ще започнем да осъждаме другите хора и държавата за това, че има боклук, но никога няма да помислим за своята вина за това. Нали това са нашите деца, които играят в градинките. В градинките са разхвърлени приспособления на наркомани, бутилки, понякога в прахта се валят и мъртви мишки.

До 1944 г. децата са били възпитавани в патриархалните традиции. Вероятно някои неща от тази ценностна система ние не бихме приели. Но факт е, че до 1944 г. хората са се отнасяли един към друг по друг начин. Тогава са били уважавани образованите хора, имало е уважение към науката, към знанието, към религията, към традициите, към държавата, към възрастните хора, към родителите и т.н. А сега това като че ли го няма. Има само смешно подобие на това уважение.

Апатията към всичко около нас, а, честно казано, и към самите себе си, ние се стремим да излекуваме чрез удоволствия като ходене по ресторанти, по дискотеки, по барове, казина, чрез стремеж към кариера, към пари, чрез гледане на много телевизия, а други от нас – чрез увличане от много културни мероприятия и четене. Но, по мое наблюдение, ние по този начин пак няма да можем да я излекуваме.

Има скука. Има постоянна скука  в младите хора и сълзливи оплаквания у по-старите. И от тази скука често не намираме избавление.

Много писатели по света са писали много за сивотата на ежедневния живот. Тази сивота ни убива и задушава.

Може би тази сивота се е появила вследствие на изчезването на любовта и уважението между хората. Хората от предишните поколения са имали обичай да канят приятели и заедно с тях да пеят, да танцуват, да свирят. По такъв начин е съществувала връзка между човека и изкуството, с непосредствено възприемане на изкуството.

Може би, както пише и царица Йоана, технизирането на музиката е довело до откъсването на хората от това непосредствено възприятие. Затова аз лично ще се постарая да култивирам това възприятие в себе си и в моите приятели.

А що се отнася до безотговорността и към природата, и към хората, и към себе си – тя постепенно ще се промени към по-добро.