Преди няколко века съпружеският живот наистина е бил робство. Той до сега е такъв за някои семейства. Лошо е, че някои хора и сега считат семейния живот за робство, не разбирайки, че в собственото им семейство всичко или почти всичко зависи от тях самите.
Аз не съм омъжена, но смятам, че имам вече голям опит, свързан с това. Не искам да обяснявам защо. Но в течение на много години аз съм се убеждавала многократно, че семейният живот изначално не е бил създаден с цел робство и в никакъв случай не бива да бъде робство.
Първо, още преди брака, бъдещите съпружески двойки трябва да разберат, че има огромна разлика между мъжа и жената. от психологическа гледна точка. По такъв начин мъжът и жената трябва да се научат да се разбират един друг. В противен случай те като че ли разговарят помежду си, но не се разбират - те са съвсем различни във възприемането на заобикалящия свят, на любовта, на семейния живот, секса и т. н.
Второ, ако човек още преди брака е разглезен, склонен към насилие, много трудно ще бъде за семейството му да живее с такъв човек. Той трябва да разбере, че с насилие нищо добро няма да постигне.И още - че никой не е длъжен да се съгласява с неговата гледна точка. Трябва да има свобода на мисълта и вътрешна разкрепостеност.
Много лошо е, че болшинството от жените не не разбират, че жените са наполовина виновни за това, което  представляват мъжете. Защото жените допускат страшно много грешки по отношение на мъжете. Те, на първо място, се отнасят към тях като към деца. А после жените се оплакват, че техните мъже или синове не искат да им помагат в домашната работа, още - когато мъжете се разсъбличат, си хвърлят дрехите навсякъде, където им попадне, и на жените им се налага да се грижат за всичко. На мъжете не бива да им се помага, освен ако те сами не ни помолят за това - те трябва да се научат да бъдат истински мъже.
Трето, жените често, за жалост, се превръщат за мъжете в "бял лист хартия", на който мъжът може да пише всичко, което поиска. Жените се отказват от своите интереси, или изкуствено приемат интересите на мъжете си или любовниците си, за да им угодят с това.
Четвърто, жените често не се осмеляват ясно да изказват чувствата си (например, чувства на недоволство, гняв), за да не обидят с това мъжете, а от своя страна мъжете съвсем спонтанно изразяват своите чувства. А жените не трябва да постъпват така - те трябва да разберат, че на мъжете трябва да им се казва истината в очите, тъй като те конкретно назовават конкретните ситуации.
Аз отдавна съм се убедила, че когато човек не уважава другите, то в повечето случаи това произхожда от това, че той не уважава самия себе си. Затова жените трябва да разберат, че често мъжете ги обиждат, защото те самите са комплексирани понякога, и сами не могат да намерят начин да се уравновесят.
Много жени се оплакват, че им тежи да готвят, да чистят от прах, да перат, и че поради това е много лошо да си семеен. А аз мисля, че ако жените действително обичаха своите мъже, нямаше да им е толкова тежко. Те щяха всичко това да го вършат с радост. Аз знам, че да се грижиш за домакинство не е леко, но все пак и това има значение.
И накрая, много лош е обичаят да сключваш брак, ако все още не сме намерили подходящия партньор за себе си. Не трябва да се встъпва в брак само, защото другите го правят или защото се боим да не останем сами до края на живота си.
За всички тези неща в края на 20 век много добро изследване е написала докторът на психологическите науки Де Анджелис от САЩ.
Семейството е основна единица на обществото и ние сме длъжни да я съхраним чрез уважение и любов един към друг.